Скалното катерене може да бъде хоби или спорт, но най-важното нещо е любовта към към екстремните преживявания, тяхното разбиране и приятелството. В повечето случаи основната цел при скалното катерене е покоряването на връх, но това не винаги е задължително. Висшата форма на катерене е прието да се нарича алпинизъм.
Скалното катерене е вид екстремен спорт, представляващ катерене по скални образувания. Има различни дисциплини с различна степен на опасност и различни изисквания.
Различните дисциплини са:
Боулдъринг: Представлява невисоко катене без въже обичайно на големи камъни или ниско по скалите. Навремето е бил открит от катерачите и е бил използван главно за забавление и тренировка за катерене, но по-късно се превръща в популярен самостоятелен спорт надминал вече дори спортното катерене. За негов така да се каже откривател се смята Джон Гил, който пръв въвежда и употребата на магнезий при катеренето. За падане се използва т. нар. crash pad(нещо като малък матрак) и spotter(човек, който следи катерача и предпазва предимно от класическият случай на падане, в който катерачът се изпуска с ръце, но краката му остават на стената, което води до падане по глава).
Buildering: Катеренето по различни сгради, най-вече по техните фасади. На моменти напомня и на Parkour.
Състезателно Катерене: Формалният начин за състезание е на изкуствени стени, но напоследък набират скорост и състезанията на скали, като Melloblocco в Италия. Официалната организация за спорно катерене е International Federation of Sport Climbing (IFSC) и в нея състезателите мерят сили в три дисциплини: Водене, Боулдъринг и скорост.
Ледено Катерене: Катерене по лед и в заледени условия.
Big Wall: Катерене на големи стени (обичайно над 200м, което ще значи повече от 3 въжета). Нужна е стабилна екипировка дори за преспиване по средата на стената.
Няма коментари:
Публикуване на коментар