Христо Топракчиев

     Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1887 г. в Сливен. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков.

Христо Топракчиев заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.

       В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у турците.

Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: "Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев." Той загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.

   Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната военна авиация и че той загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време - стоварване на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети "Блерио" и по-късно, по време на социализма, - героизирането на Топракчиев като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива на 12 август 1912 г. по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.

       През 2005 г. една улица в софийския район Искър е кръстена на летеца Христо Топракчиев. В градския парк на гр. Свиленград се извисява негов паметник в цял ръст ведно с постамент, на който е написано името и делата му. В родният му град в Сливен, в градската градина е положен бюст-паметник на летеца-герой. В град Божурище училище носи неговото име.