Сноубординга

ИСТОРИЯ НА СНОУБОРДИНГА

       През 1964 г., младият любител на сърфа Шърман Попен мечтае да сърфира из магическия зимен пеизаж на Скалистите Планини. За тази цел, той си направил сърф за сняг.



      Прототипа на съвременния сноуборд била пластмасова дъска дълга 1,20 м. - ските на две деца запоени една за друга. Той го прави като подарък за дъщеря си Уенди, която скоро след това става победителка в квартално състезание по сноуборд. Една година по-късно, през 1965-та, идеята на Поппен започва да се произвежда от производител на топки за боулинг. Така наречения снърфър(snurfer = snow + surf) започва да се продава първоначално като коледен детски подарък. В първите десет години са продадени един милион снърфа на смешната цена от 15$. Попен започва да организира състезания.



     Но снърфърът като масов феномен изчезнал толкова бързо, колкото се бил появил. В главите на хората останал само смътен спомен за неконтролируема играчка.



      Краят на фантастичната идея да сърфираш из заснежените планини щял да настъпи със сигурност, ако няма хора като Димитридж Милович и Джейк Бъртън Карпентър. През 1970 г., Милович, сърфист от Източното крайбрежие, плъзгайки се със поднос за кафе из снега на северения град Ню Йорк, измисля блестяща идея. Той започва да развива сноуборда, следвайки примера на новите къси сърфове. Той дори използва кантове от първична стомана – идея, от която скоро се отказва, защото кара само в дълбок сняг(powder). Той експериментира със стъкло на листове и едрозърнест пясък по борда, а също така и с найлонови каишки. Неговата компания „Winterstick“ се смята за първата компания за сноуборд. През 1975 г. тя била спомената в американски списания като „Newsweek“ и „Playboy„, а през 1976-та, компанията изкарва на доскоро несъществуващият пазар, сноубордборд с лястовича(раздвоена) опашка. През 1980 г., компанията обявява банкрут.



    Джейк Бъртън, тогава 23 годишен студент, е запленен от снърфинга и продължава да усъвършенства играчката, с цел да я развие до истинска спортна стока. Каишки за краката за по-добър контрол, вертикални стабилизатори за повече стабилност. Джейк търси нови детайли, за да подобри карането си. През 1977 г. той решава да основе своя собствена компания във Вермонт. Започва издавайки малко бройки „сноуборд“ – огъваеми дървени планки с автомати за водни ски. Малкият оборот далжащ се на „високата“ цена от 38 долара, по никакъв начин не показва, че това ще се превърне в най-голямата революция в зимните спортове и в основата на най-голямата сноуборд компания днес.



      Точно по същото време, бившият скейтборд шампион Том Симс, пристрастен към снърфинга, започва да произвежда сноуборд. През 1977 г. Боб Уеббър създава известния сноуборд „Yellow Banana„, направен от полиетилен. Година по-късно Чък Барфут прилага фибростъклото в производството на сноуборда. Повечето от първите бордове нямали автомати, а каишки. Все още забранен на пистите в ски курортите, сноуборда се практикувал нощем, тайно, с цел да се избегнат глоби.



        През 1979-та, на ежегодното състезание по снърфър състояло се в Мичиган, професионалният снърфист Пол Грейвс прави freestyle демонстрация и подлудява публиката правейки 4 завъртония на 360°, спуска част от трасето на едно коляно и слиза от борда си на финала с предно превъртане(front flip). На същото състезание, Джейк Бъртън Карпентър се опитва да се състезава със своя екипировка. Имало протести срещу неговия неснърфистки дизайн на сноуборда. Пол Грейвс и други се застъпили за правото на Джейк да се състезава и било направено открито състезание, в което взел участие само Джейк.Той спечелил.



       В същата година, Марк Анолик открива халфпайпа в Tahoe City, докато се мотае зад градското бунище. Бинго – това станало първия в света халфпайп за сноуборд. Той привлича много асове като Терри Кидуелл и Кейт Киммел, а също така и фотографи от списанията за скейтборд.





      В началото на 80-те, в Европа първите сноуборд прототипи са факт. Все повече фенове се опитват да си внесат култовите американски бордове. Един от първите е Хосе Фернандес от Швейцария, който по-късно става президент на ISF(International Snowboard Federation). Той си поръчва сноуборд от САЩ през 1982-та, след като работи по свои дъски няколко пъти. По-късно, през 1985 г. той участва в „North American Championships“ в Калгари и взима 3-то място. Той е първият европеец участвал в американско състезание по сноуборд. Други пионери са Томми Делаго от Обераммергау и Петра „Milka“ Мосих(световен шампион) от Констанц, Германия.

        Материалите създадени за ски технологиите подобряват възможностите за плъзгане на сноуборда, а по-късно, първите автомати с висок гръб са направени от пионерите Flitе. Все повече сноубордисти махат вертикалните стабилизатори и бавно, но сигурно снърфърът се превърнал в сноуборд и в качествена спортна стока. През 1981 г. в Лийдвил, Колорадо се провежда първото състезание по сноуборд. Година по-късно в Самоубийствената Шестица(Suicide Six), близо до Уудсток, Вермонт, се провел първият Национален Сноуборд Шампионат. Скоростта на спускачите била 60 m/ph.През 1985 г. излиза първото списание за сноуборд „Absolutely Radical„  по - късно прекръстено на „International Snowboard Magazine„. В същата година моделите на Sims – 1500 FE и Burton – Performer връщат стоманения кант в употреба! Европейските производители като Nidecker и Hooger Booger бързо наваксват техническото си изоставане и през 1987-ма, Хосе Фернандес печели в Гигантския Слалом на Американския Световен Шампионат в Брекенридж, Колорадо, с един от първите асиметрични бордове – знак че Европейската сноуборд индустрия не се нуждае повече от сравнения с американската. Германският ас Петер Бауер и французинът Жан Нерва също пожънали успех с асиметрични бордове. През 1987 г., първият Европейски Сноуборд Световен Шампионат провел се в Ливинго и Сейнт Мориц, сприятелява много бордисти от целия свят.



    Ражда се нов спорт. Сноубординга бил по-нов, по-свеж от всичко друго по пистите. Сноуборда е революция, ода за свободата, нова религия за младите хора. Еволюцията става все по-бърза – заоблени краища, твърди обувки, плочкови автомати… бордове за дълбок сняг, състезателни бордове, freestyle бордове… асиметрични, с еднакви краища(twin-tip), карвинг… нови дисциплини като халфпайп, модули, спускане… През 1990 била основана ISF. Максималната скорост постигната със сноуборд е 201,907 km/h, рекорда е направен през 1999 в Лес Аркс от австралиеца Дарън Пауъл.



    Междувременно, повече от 6 милиона сноубордисти раздробяват планините и стават все повече. Бялото препускане еволюира до олимпийски спорт с голямо, но за съжаление раздвоено лоби. Вместо да гонят сноубордистите от пистите(през 1985-та, само в 7% от американските курорти сноубординга е бил разрешен!), сега в зимните курорти се строят халпайпове и се организират състезания.Изобретателната текстилна индустрия създава нови тенденции в неестетичното и функционалното.Днес сноуборда е масов спорт.



   Сноубордисти като Тердже Хааконсен, Шон Палмър, Даниел Франк, Мартин Фрейнамедец, Никола Тост и олимпийският шампион от Нагано, Рос Регаблиати, днес са световноизвестни звезди. Мега състезания като „Innsbruck‘s Air&Style“ привличат 40 000 и повече зрители. В последните години сноубординга определя тенденциите в музиката и стила на обличане.



  Сноубординга е младежката култура на 90-те!



       Повече от 80% от децата, които практикуват зимни спортове, избират сноуборда – нищо чудно че той все още е най-купуваният новогодишен подарък. Със сигурност един ден децата ще питат по-старото поколение: „Дядо, защо си сряза сноуборда на две когато беше млад?“.